Споделих ли, че липсваш ми вече?
И няма да питам дали теб изтезава те моята липса...
Търпеливо очаквам часовете, отредени за мене,
а всъщност наум да те викам не спирам.
Споделих ли, че нощем сънувам те вече?
И няма да питам облечена ли идвам при тебе.
Достатъчно е да знаеш, че галя те нежно,
изпивам дъха ти и мъжката същност.
А казах ли, че искам те ненаситно и диво?
Няма да питам дали желаеш ме тайно, прикрита...
Изгаря ми тялото вече,
вземи ме, единствена, искряща в червено поквара.
Споделих ли, че зная за тебе какво съм
и колко дълго ще е жива страстта ти към мене.
Споделих ли, че колкото и време да имам,
то е само за тебе.
Споделих ли?
Споделих ли, че всички от тебе ме пазят,
а аз към пламъка ти бягам смело.
Споделих ли, че всяка друга от страх би се свила,
а аз съм благодарна, че тебе те има...
Че жива ме правиш...
Че имаш очи и за мене.
© Деси Мандраджиева Всички права запазени