27 февр. 2011 г., 19:17

Спойлер за едно пълнолуние...

1.1K 0 11

 

И след като всичко завършва със

“dear”.

Не питам.

                 Не зная .

                               Не искам.

Имам -

парапет един от очите ти.

Точно тук -

след левия борд.

                     За умиране.

Имам и коз

в средния пръст

на тази наздравица.

С харизма от токче

и бдение

в презрамка, адамова.

Анхелес -

не се приземявай

на пиедестала

                         предречени.

Учтиво е...

първо - разбий го.

                         Сърцето ми.

И после ме питай как се обича.

Събирателно.

                     Обширно.

                                     Логично.

„My dear...”.

Това е началната стъпка.

С десен палец.

Така се дублира.

Изтрива.

А спусъкът -

той просто е спусък.

Засича понякога.

Точно когато

никотинът

облизва със мисъл

чаршафите.

И ледът полазва

по чувство,

а аз съм толкова

от толкова...

Графитна.

                 Изопачена.

                                  И ключова.

Шифровай ме.

За да не презираш.

(смъртта ми)

Когато изтръгна

след себе си

нотите.

Най-сладко след

„dear”, мълчи

многоточието в кубче

от устни и вкусове,

и рикошета на пулсове.

И това започва,

за да приключи.

С транскрипция.

“My dear”-

куршумите ми,

хаотично

             метрични.

                      Не убиват.

Само и просто

под  градус -

маркират,

“my dear”.

Стъпки две и половина.

Толкова кратки

са всички онези

панорами за рими,

които (с)поделят града ни.

И този полет не би бил,

ако ръцете ми,

ако пръстите ми…

Aко върхът.

Не е просто

друг начин,

за да не

чуваш

телефона

в неделя.

В дотолкова

късо небе

с бяла - прегръщаща риза,

визирайки

едно малко в маслина.

Стилизираш.

Друга стъпка

за връщане.

Друг билет

за същата сцена

с малките хора -

хоризонтално приели

етикета от дрескодове

като начин за хранене.

Натъпчи си това „не” в главата

и аплодирай

този спектакъл

с близалка от

Лола.

Тя те обича.

Всякак.

Все пак е твое момиче.

Другата „dear”.

И все пак

аз се пресичам

понякога в твърдото „р”

на сърцето ти.

Точно преди

да блъфираш.

Умишлено.

Отегчително (е).

Събуждането.

Убождането.

В седем.

По нокти.

И изкуствени мигли.

Без памет.

Без име.

Анонимният екс

в послеписи.


И след като всичко завършва със „dear”.

Не питам.

               Не зная.

                          Не искам.

Имам.

И други кошмари

за сбъдване.

Други нюанси

на „н(я)икой”...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много пъти го четох и още много ще го , обожавам го просто !!!
  • Благодаря за споделеността в този така (не)обикновен спойлер...
  • Enigmaтично /раз/кодиране на гънките на битието, viviсекцио с инчовия калибър на игленото ухо на не/у/тешимото, demoнизация на прозаичното до трансцендент!

    Уникална си...

    AVE

  • Колкото повече го чета, повече ми харесва!
  • странно и ми хареса

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....