27.02.2011 г., 19:17

Спойлер за едно пълнолуние...

1.1K 0 11

 

И след като всичко завършва със

“dear”.

Не питам.

                 Не зная .

                               Не искам.

Имам -

парапет един от очите ти.

Точно тук -

след левия борд.

                     За умиране.

Имам и коз

в средния пръст

на тази наздравица.

С харизма от токче

и бдение

в презрамка, адамова.

Анхелес -

не се приземявай

на пиедестала

                         предречени.

Учтиво е...

първо - разбий го.

                         Сърцето ми.

И после ме питай как се обича.

Събирателно.

                     Обширно.

                                     Логично.

„My dear...”.

Това е началната стъпка.

С десен палец.

Така се дублира.

Изтрива.

А спусъкът -

той просто е спусък.

Засича понякога.

Точно когато

никотинът

облизва със мисъл

чаршафите.

И ледът полазва

по чувство,

а аз съм толкова

от толкова...

Графитна.

                 Изопачена.

                                  И ключова.

Шифровай ме.

За да не презираш.

(смъртта ми)

Когато изтръгна

след себе си

нотите.

Най-сладко след

„dear”, мълчи

многоточието в кубче

от устни и вкусове,

и рикошета на пулсове.

И това започва,

за да приключи.

С транскрипция.

“My dear”-

куршумите ми,

хаотично

             метрични.

                      Не убиват.

Само и просто

под  градус -

маркират,

“my dear”.

Стъпки две и половина.

Толкова кратки

са всички онези

панорами за рими,

които (с)поделят града ни.

И този полет не би бил,

ако ръцете ми,

ако пръстите ми…

Aко върхът.

Не е просто

друг начин,

за да не

чуваш

телефона

в неделя.

В дотолкова

късо небе

с бяла - прегръщаща риза,

визирайки

едно малко в маслина.

Стилизираш.

Друга стъпка

за връщане.

Друг билет

за същата сцена

с малките хора -

хоризонтално приели

етикета от дрескодове

като начин за хранене.

Натъпчи си това „не” в главата

и аплодирай

този спектакъл

с близалка от

Лола.

Тя те обича.

Всякак.

Все пак е твое момиче.

Другата „dear”.

И все пак

аз се пресичам

понякога в твърдото „р”

на сърцето ти.

Точно преди

да блъфираш.

Умишлено.

Отегчително (е).

Събуждането.

Убождането.

В седем.

По нокти.

И изкуствени мигли.

Без памет.

Без име.

Анонимният екс

в послеписи.


И след като всичко завършва със „dear”.

Не питам.

               Не зная.

                          Не искам.

Имам.

И други кошмари

за сбъдване.

Други нюанси

на „н(я)икой”...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много пъти го четох и още много ще го , обожавам го просто !!!
  • Благодаря за споделеността в този така (не)обикновен спойлер...
  • Enigmaтично /раз/кодиране на гънките на битието, viviсекцио с инчовия калибър на игленото ухо на не/у/тешимото, demoнизация на прозаичното до трансцендент!

    Уникална си...

    AVE

  • Колкото повече го чета, повече ми харесва!
  • странно и ми хареса

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...