Кiara (Киара)
182 300
27.02.2011 г., 19:17 ч.

Спойлер за едно пълнолуние... 

  Поезия
775 0 11

 

И след като всичко завършва със

“dear”.

Не питам.

                 Не зная .

                               Не искам.

Имам -

парапет един от очите ти.

Точно тук -

след левия борд.

                     За умиране.

Имам и коз

в средния пръст

на тази наздравица.

С харизма от токче

и бдение

в презрамка, адамова.

Анхелес -

не се приземявай

на пиедестала

                         предречени.

Учтиво е...

първо - разбий го.

                         Сърцето ми.

И после ме питай как се обича.

Събирателно.

                     Обширно.

                                     Логично.

„My dear...”.

Това е началната стъпка.

С десен палец.

Така се дублира.

Изтрива.

А спусъкът -

той просто е спусък.

Засича понякога.

Точно когато

никотинът

облизва със мисъл

чаршафите.

И ледът полазва

по чувство,

а аз съм толкова

от толкова...

Графитна.

                 Изопачена.

                                  И ключова.

Шифровай ме.

За да не презираш.

(смъртта ми)

Когато изтръгна

след себе си

нотите.

Най-сладко след

„dear”, мълчи

многоточието в кубче

от устни и вкусове,

и рикошета на пулсове.

И това започва,

за да приключи.

С транскрипция.

“My dear”-

куршумите ми,

хаотично

             метрични.

                      Не убиват.

Само и просто

под  градус -

маркират,

“my dear”.

Стъпки две и половина.

Толкова кратки

са всички онези

панорами за рими,

които (с)поделят града ни.

И този полет не би бил,

ако ръцете ми,

ако пръстите ми…

Aко върхът.

Не е просто

друг начин,

за да не

чуваш

телефона

в неделя.

В дотолкова

късо небе

с бяла - прегръщаща риза,

визирайки

едно малко в маслина.

Стилизираш.

Друга стъпка

за връщане.

Друг билет

за същата сцена

с малките хора -

хоризонтално приели

етикета от дрескодове

като начин за хранене.

Натъпчи си това „не” в главата

и аплодирай

този спектакъл

с близалка от

Лола.

Тя те обича.

Всякак.

Все пак е твое момиче.

Другата „dear”.

И все пак

аз се пресичам

понякога в твърдото „р”

на сърцето ти.

Точно преди

да блъфираш.

Умишлено.

Отегчително (е).

Събуждането.

Убождането.

В седем.

По нокти.

И изкуствени мигли.

Без памет.

Без име.

Анонимният екс

в послеписи.


И след като всичко завършва със „dear”.

Не питам.

               Не зная.

                          Не искам.

Имам.

И други кошмари

за сбъдване.

Други нюанси

на „н(я)икой”...

 

 

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??