Сполай за добротата...

В страстта на твойте прелестни и слънчеви години

не вярвах, че ще има кътче и за мен,

където да поседна и болката да мине,

когато от живота съм странно отегчен...

Подай ми да изпия кепчѐ* вода студена

и ако имаш милост дори ме целуни,

за малко да остана под сянката зелена

на твоите от плод огънати лози...

А после ще си тръгна... Сполай за добротата,

с която толкоз щедро ти ме приюти!...

И винаги ще помня в живота си вратата,

която доверчиво пред мен отвори ти!...

1981.

*кепчѐ--(перс-тур-обл.) метална чаша с дълга извита

дръжка (Български тълковен речник)