Сполай за добротата...
В страстта на твойте прелестни и слънчеви години
не вярвах, че ще има кътче и за мен,
където да поседна и болката да мине,
когато от живота съм странно отегчен...
Подай ми да изпия кепчѐ* вода студена
и ако имаш милост дори ме целуни,
за малко да остана под сянката зелена
на твоите от плод огънати лози...
А после ще си тръгна... Сполай за добротата,
с която толкоз щедро ти ме приюти!...
И винаги ще помня в живота си вратата, ...