16 мая 2006 г., 16:59

Спомен

1.1K 0 1

Лятото дойде красиво.
А морето пак е сиво.
И сърцето прокървява,
спомен тук се появява.

   Влюбено момиче се усмихва,
   а момчето в нея се притиска,
   гледат облачета сини
   и вълните-балерини.

Споменът се спира тука.
А момичето ридае,
няма този които тя желае.
Той е с друга самодива
и ръцете и обвива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина е много хубаво!... Но повечето ти стихчета са все тъжни...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...