16.05.2006 г., 16:59

Спомен

1.1K 0 1

Лятото дойде красиво.
А морето пак е сиво.
И сърцето прокървява,
спомен тук се появява.

   Влюбено момиче се усмихва,
   а момчето в нея се притиска,
   гледат облачета сини
   и вълните-балерини.

Споменът се спира тука.
А момичето ридае,
няма този които тя желае.
Той е с друга самодива
и ръцете и обвива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина е много хубаво!... Но повечето ти стихчета са все тъжни...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...