16.05.2006 г., 16:59

Спомен

1.1K 0 1

Лятото дойде красиво.
А морето пак е сиво.
И сърцето прокървява,
спомен тук се появява.

   Влюбено момиче се усмихва,
   а момчето в нея се притиска,
   гледат облачета сини
   и вълните-балерини.

Споменът се спира тука.
А момичето ридае,
няма този които тя желае.
Той е с друга самодива
и ръцете и обвива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина е много хубаво!... Но повечето ти стихчета са все тъжни...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...