Спомен

Poetry

1.1K 0 1

Лятото дойде красиво.
А морето пак е сиво.
И сърцето прокървява,
спомен тук се появява.

   Влюбено момиче се усмихва,
   а момчето в нея се притиска,
   гледат облачета сини
   и вълните-балерини.

Споменът се спира тука.
А момичето ридае,
няма този които тя желае.
Той е с друга самодива
и ръцете и обвива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Just`Ju (Юлия)

Наистина е много хубаво!... Но повечето ти стихчета са все тъжни...

2006-05-16T21:03:33+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0