12 окт. 2018 г., 11:00  

Спомен 

  Поэзия » Авторская песня
916 1 2

Коняк. Изгаснала цигара.

И малка стая – в черен дим.

Позната песен на китара

ми връща мислите към теб.

 

Сега не искам да си истина,

 не искам да те знам дори.

От миналото – само болка!

Но пак сърцето ми гори.

 

Любов и слънчеви мечти

 – един изгубен свят огромен!

Жена със огнени очи

 у мен навява тъжен спомен.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??