12 окт. 2018 г., 11:00  

Спомен 

  Поэзия » Авторская песня
1005 1 2
Коняк. Изгаснала цигара.
И малка стая – в черен дим.
Позната песен на китара
ми връща мислите към теб.
Сега не искам да си истина,
не искам да те знам дори.
От миналото – само болка!
Но пак сърцето ми гори.
Любов и слънчеви мечти
– един изгубен свят огромен!
Жена със огнени очи
у мен навява тъжен спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Все права защищены

Предложения
: ??:??