СПОМЕН
/На леля ми, която ме отгледа
и ми даде "светлото" от душата си/
КАТО МУХИТЕ ЖИВЕЕМ!
ОТ МУХОЗОЛА УМИРАМЕ,
ОТВРАТЕНИ ОТ ЗАДУШЛИВИЯТ ВЪЗДУХ
НА ТОЗИ МУХЛЯСЪЛ ЖИВОТ!
БАВНО И ТЪЖНО ИЗДЪХВАМЕ,
ПЛЪТ ОТ НАС НЕ ОСТАВА.
САМО КОКАЛИ ГЛАДНИ
ВЪВ КОВЧЕГА ЗАТВАРЯМЕ!
САМО КОКАЛИ СИВИ,
ОТ ЧЕРНОБИЛСКИ РАДИЙ ПРОЯДЕНИ.
КАК ДРЪНЧАТ!
КАК УЖАСНО ДРЪНЧАТ,
КОГАТО В ГРОБА ГИ СЛАГАМЕ!...
БЕЗ МЕСО, БЕЗ НИКАКВИ ДРЕХИ -
САМО СКЕЛЕТ В СЪНДЪК,
ВЪВ ЗЕМЯТА ПОСАЖДАМЕ!
ПОСЛЕ НИЩО!
СЛЕД СМЪРТТА НИЩИЧКО НЯМА.
САМО ЧЕРНА ГРОБИЩТНА ПРЪСТ,
СНЯГ НЕВИНЕН... И СПОМЕН!
.............................................................
КАТО МУХИТЕ ЖЕВЕЕМ!
КАТО МУХИТЕ УМИРАМЕ!
БЕДНИ!
ГЛАДНИ!
ИЗМАМЕНИ!
февруари/1991 г.
(Този стих е писан отдавна, в гладната зима на 1991 г.)
и ми даде "светлото" от душата си/
КАТО МУХИТЕ ЖИВЕЕМ!
ОТ МУХОЗОЛА УМИРАМЕ,
ОТВРАТЕНИ ОТ ЗАДУШЛИВИЯТ ВЪЗДУХ
НА ТОЗИ МУХЛЯСЪЛ ЖИВОТ!
БАВНО И ТЪЖНО ИЗДЪХВАМЕ,
ПЛЪТ ОТ НАС НЕ ОСТАВА.
САМО КОКАЛИ ГЛАДНИ
ВЪВ КОВЧЕГА ЗАТВАРЯМЕ!
САМО КОКАЛИ СИВИ,
ОТ ЧЕРНОБИЛСКИ РАДИЙ ПРОЯДЕНИ.
КАК ДРЪНЧАТ!
КАК УЖАСНО ДРЪНЧАТ,
КОГАТО В ГРОБА ГИ СЛАГАМЕ!...
БЕЗ МЕСО, БЕЗ НИКАКВИ ДРЕХИ -
САМО СКЕЛЕТ В СЪНДЪК,
ВЪВ ЗЕМЯТА ПОСАЖДАМЕ!
ПОСЛЕ НИЩО!
СЛЕД СМЪРТТА НИЩИЧКО НЯМА.
САМО ЧЕРНА ГРОБИЩТНА ПРЪСТ,
СНЯГ НЕВИНЕН... И СПОМЕН!
.............................................................
КАТО МУХИТЕ ЖЕВЕЕМ!
КАТО МУХИТЕ УМИРАМЕ!
БЕДНИ!
ГЛАДНИ!
ИЗМАМЕНИ!
февруари/1991 г.
(Този стих е писан отдавна, в гладната зима на 1991 г.)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены
