jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
16.08.2007 г., 10:31 ч.

СПОМЕН 

  Поезия
586 0 8
                                                              /На леля ми, която ме отгледа
                                                                и ми даде "светлото" от душата си/

КАТО МУХИТЕ ЖИВЕЕМ!
ОТ МУХОЗОЛА УМИРАМЕ,
ОТВРАТЕНИ ОТ ЗАДУШЛИВИЯТ ВЪЗДУХ
НА ТОЗИ МУХЛЯСЪЛ ЖИВОТ!
БАВНО И ТЪЖНО ИЗДЪХВАМЕ,
ПЛЪТ ОТ НАС НЕ ОСТАВА.
САМО КОКАЛИ ГЛАДНИ
ВЪВ КОВЧЕГА ЗАТВАРЯМЕ!
САМО КОКАЛИ СИВИ,
ОТ ЧЕРНОБИЛСКИ РАДИЙ ПРОЯДЕНИ.
КАК ДРЪНЧАТ!
КАК УЖАСНО ДРЪНЧАТ,
КОГАТО В ГРОБА ГИ СЛАГАМЕ!...
БЕЗ МЕСО, БЕЗ НИКАКВИ ДРЕХИ -
САМО СКЕЛЕТ В СЪНДЪК,
ВЪВ ЗЕМЯТА ПОСАЖДАМЕ!
ПОСЛЕ НИЩО!
СЛЕД СМЪРТТА НИЩИЧКО НЯМА.
САМО ЧЕРНА ГРОБИЩТНА ПРЪСТ,
СНЯГ НЕВИНЕН... И СПОМЕН!
.............................................................
КАТО МУХИТЕ ЖЕВЕЕМ!
КАТО МУХИТЕ УМИРАМЕ!
БЕДНИ!
               ГЛАДНИ!
                                    ИЗМАМЕНИ!

февруари/1991 г.

(Този стих е писан отдавна, в гладната зима на 1991 г.)


© Женина Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??