16 мар. 2008 г., 09:29

Спомен, който винаги ще остане в мен!

1.1K 0 2
Времето лети, лети...
Но с нищо не мога да те върна,
уви!
Всички искаме да си с нас!
Да сме засмени, да пеем в захлас!
Да ни разказваш приказки до късен час...
Всеки път, когато си тръгвах към дома,
ти ми поднасяше слова:
"Момиче, внимавай! Пази се!"
А сега аз те викам: "Върни се, върни се...!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хах... понякога ми идват на ум странни мисли, но нали това е животът!
  • Не знам как коментирам...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...