Mar 16, 2008, 9:29 AM
Спомен, който винаги ще остане в мен!
867
0
2
Времето лети, лети...
Но с нищо не мога да те върна,
уви!
Всички искаме да си с нас!
Да сме засмени, да пеем в захлас!
Да ни разказваш приказки до късен час...
Всеки път, когато си тръгвах към дома,
ти ми поднасяше слова:
"Момиче, внимавай! Пази се!"
А сега аз те викам: "Върни се, върни се...!"
Но с нищо не мога да те върна,
уви!
Всички искаме да си с нас!
Да сме засмени, да пеем в захлас!
Да ни разказваш приказки до късен час...
Всеки път, когато си тръгвах към дома,
ти ми поднасяше слова:
"Момиче, внимавай! Пази се!"
А сега аз те викам: "Върни се, върни се...!"
© Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хах... понякога ми идват на ум странни мисли, но нали това е животът!
-
Не знам как коментирам...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
