16.03.2008 г., 9:29

Спомен, който винаги ще остане в мен!

1.1K 0 2
Времето лети, лети...
Но с нищо не мога да те върна,
уви!
Всички искаме да си с нас!
Да сме засмени, да пеем в захлас!
Да ни разказваш приказки до късен час...
Всеки път, когато си тръгвах към дома,
ти ми поднасяше слова:
"Момиче, внимавай! Пази се!"
А сега аз те викам: "Върни се, върни се...!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хах... понякога ми идват на ум странни мисли, но нали това е животът!
  • Не знам как коментирам...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...