16.03.2008 г., 9:29 ч.

Спомен, който винаги ще остане в мен! 

  Поезия » Друга
871 0 2
Времето лети, лети...
Но с нищо не мога да те върна,
уви!
Всички искаме да си с нас!
Да сме засмени, да пеем в захлас!
Да ни разказваш приказки до късен час...
Всеки път, когато си тръгвах към дома,
ти ми поднасяше слова:
"Момиче, внимавай! Пази се!"
А сега аз те викам: "Върни се, върни се...!"

© Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хах... понякога ми идват на ум странни мисли, но нали това е животът!
  • Не знам как коментирам...
Предложения
: ??:??