3 мар. 2009 г., 15:20

Спомен мил

1.1K 0 16
Снимка>>>

Запечатах си залез
в онзи кичур любов
и го скрих надълбоко
във пазвата!
Прошепнах на слънцето
онзи тих послеслов,
който будеше
нощем телата ни!
.....................

Да поседнем отново
на камъка в тъмното,
на който дарихме
душа...
Да погледнем отново
Луната в бездънното
как тихо люлее
звезда.

Миг преди да избухне
пожарът на страстите
по уморените вече
тела,
с огнени устни
целуна ни камъкът...
и остави гореща
следа!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Криси и Кадир!
  • Вълшебно!!!
  • Благодаря ви, Бети и Ася!
  • Стил,финес...красота!Благодаря ти Ани за удоволствието,което ми достави!
  • ... сега разбирам!


    Синкретично!
    Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....