3 мар. 2009 г., 15:20

Спомен мил

1.1K 0 16
Снимка>>>

Запечатах си залез
в онзи кичур любов
и го скрих надълбоко
във пазвата!
Прошепнах на слънцето
онзи тих послеслов,
който будеше
нощем телата ни!
.....................

Да поседнем отново
на камъка в тъмното,
на който дарихме
душа...
Да погледнем отново
Луната в бездънното
как тихо люлее
звезда.

Миг преди да избухне
пожарът на страстите
по уморените вече
тела,
с огнени устни
целуна ни камъкът...
и остави гореща
следа!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Криси и Кадир!
  • Вълшебно!!!
  • Благодаря ви, Бети и Ася!
  • Стил,финес...красота!Благодаря ти Ани за удоволствието,което ми достави!
  • ... сега разбирам!


    Синкретично!
    Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...