3 mar 2009, 15:20

Спомен мил

1.1K 0 16
Снимка>>>

Запечатах си залез
в онзи кичур любов
и го скрих надълбоко
във пазвата!
Прошепнах на слънцето
онзи тих послеслов,
който будеше
нощем телата ни!
.....................

Да поседнем отново
на камъка в тъмното,
на който дарихме
душа...
Да погледнем отново
Луната в бездънното
как тихо люлее
звезда.

Миг преди да избухне
пожарът на страстите
по уморените вече
тела,
с огнени устни
целуна ни камъкът...
и остави гореща
следа!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Криси и Кадир!
  • Вълшебно!!!
  • Благодаря ви, Бети и Ася!
  • Стил,финес...красота!Благодаря ти Ани за удоволствието,което ми достави!
  • ... сега разбирам!


    Синкретично!
    Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...