Снимка>>>
Запечатах си залез
в онзи кичур любов
и го скрих надълбоко
във пазвата!
Прошепнах на слънцето
онзи тих послеслов,
който будеше
нощем телата ни!
.....................
Да поседнем отново
на камъка в тъмното,
на който дарихме
душа...
Да погледнем отново
Луната в бездънното
как тихо люлее
звезда.
Миг преди да избухне
пожарът на страстите
по уморените вече
тела,
с огнени устни
целуна ни камъкът...
и остави гореща
следа!
© Анета All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
