3.03.2009 г., 15:20

Спомен мил

1.1K 0 16
Снимка>>>

Запечатах си залез
в онзи кичур любов
и го скрих надълбоко
във пазвата!
Прошепнах на слънцето
онзи тих послеслов,
който будеше
нощем телата ни!
.....................

Да поседнем отново
на камъка в тъмното,
на който дарихме
душа...
Да погледнем отново
Луната в бездънното
как тихо люлее
звезда.

Миг преди да избухне
пожарът на страстите
по уморените вече
тела,
с огнени устни
целуна ни камъкът...
и остави гореща
следа!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Криси и Кадир!
  • Вълшебно!!!
  • Благодаря ви, Бети и Ася!
  • Стил,финес...красота!Благодаря ти Ани за удоволствието,което ми достави!
  • ... сега разбирам!


    Синкретично!
    Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....