25 окт. 2007 г., 14:05

Спомен от морето

1.3K 0 15

 посветено на Николай и Варненското крайбрежие

 

Обичам морето със белите чайки,

със плисъка тих на солена вода,

с рибарските мрежи и лодки, които

със златното слънце потеглят на път.

 

Обичам морето, когато е страшно

и вятърът пори вълните със гръм,

обичам морето и в бури ужасни,

когато запява деветият бал.

 

Обичам морето, защото го свързвам

със спомена скъп за любимо момче,

защото аз помня омайните нощи,

луната красива на звездния път

и нежния шепот на вятъра в листи,

и тихия говор във летния зной.

Защото обичах със обич голяма,

защото го търсех със нежно сърце

и исках да видя аз него отново,

копнеех целувка да ми даде.

 

Обичам морето - за мен то е символ:

на храброст, на волност и мъжество.

Обичам чедата му нежно, защото

са груби, но с честни и смели сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...