25 окт. 2007 г., 14:05

Спомен от морето

1.3K 0 15

 посветено на Николай и Варненското крайбрежие

 

Обичам морето със белите чайки,

със плисъка тих на солена вода,

с рибарските мрежи и лодки, които

със златното слънце потеглят на път.

 

Обичам морето, когато е страшно

и вятърът пори вълните със гръм,

обичам морето и в бури ужасни,

когато запява деветият бал.

 

Обичам морето, защото го свързвам

със спомена скъп за любимо момче,

защото аз помня омайните нощи,

луната красива на звездния път

и нежния шепот на вятъра в листи,

и тихия говор във летния зной.

Защото обичах със обич голяма,

защото го търсех със нежно сърце

и исках да видя аз него отново,

копнеех целувка да ми даде.

 

Обичам морето - за мен то е символ:

на храброст, на волност и мъжество.

Обичам чедата му нежно, защото

са груби, но с честни и смели сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...