25.10.2007 г., 14:05

Спомен от морето

1.3K 0 15

 посветено на Николай и Варненското крайбрежие

 

Обичам морето със белите чайки,

със плисъка тих на солена вода,

с рибарските мрежи и лодки, които

със златното слънце потеглят на път.

 

Обичам морето, когато е страшно

и вятърът пори вълните със гръм,

обичам морето и в бури ужасни,

когато запява деветият бал.

 

Обичам морето, защото го свързвам

със спомена скъп за любимо момче,

защото аз помня омайните нощи,

луната красива на звездния път

и нежния шепот на вятъра в листи,

и тихия говор във летния зной.

Защото обичах със обич голяма,

защото го търсех със нежно сърце

и исках да видя аз него отново,

копнеех целувка да ми даде.

 

Обичам морето - за мен то е символ:

на храброст, на волност и мъжество.

Обичам чедата му нежно, защото

са груби, но с честни и смели сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...