Oct 25, 2007, 2:05 PM

Спомен от морето

  Poetry » Love
1.3K 0 15

 посветено на Николай и Варненското крайбрежие

 

Обичам морето със белите чайки,

със плисъка тих на солена вода,

с рибарските мрежи и лодки, които

със златното слънце потеглят на път.

 

Обичам морето, когато е страшно

и вятърът пори вълните със гръм,

обичам морето и в бури ужасни,

когато запява деветият бал.

 

Обичам морето, защото го свързвам

със спомена скъп за любимо момче,

защото аз помня омайните нощи,

луната красива на звездния път

и нежния шепот на вятъра в листи,

и тихия говор във летния зной.

Защото обичах със обич голяма,

защото го търсех със нежно сърце

и исках да видя аз него отново,

копнеех целувка да ми даде.

 

Обичам морето - за мен то е символ:

на храброст, на волност и мъжество.

Обичам чедата му нежно, защото

са груби, но с честни и смели сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...