2 авг. 2011 г., 20:27

Спомен в парка 

  Поэзия
379 0 4

Тази нощ паркът е безлюден,

самотни храстите мълчат,

тайнствен шепот на думи влюбени

мечтаят пак да приютят!

 

По алеята от лунен блясък

от снощи стъпките блестят,

опадалите листи на земята

любовта им искат да спасят.

 

В блажена нощ паркът ги очаква,

но нещо счупи тяхната мечта,

мълчи светът, звезда не се показва,

отишла си е вече любовта.

 

Някъде в сенките на здрача

самотна птица изкрещя,

в сърцето ù отекна спомен

от песента, от песента!...

 

Тази нощ паркът е безлюден,

но утре ще го къпе светлина,

любовта е скитница безпътна -

тя винаги живее във сърца!

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??