Спомен в парка
Тази нощ паркът е безлюден,
самотни храстите мълчат,
тайнствен шепот на думи влюбени
мечтаят пак да приютят!
По алеята от лунен блясък
от снощи стъпките блестят,
опадалите листи на земята
любовта им искат да спасят.
В блажена нощ паркът ги очаква,
но нещо счупи тяхната мечта,
мълчи светът, звезда не се показва,
отишла си е вече любовта.
Някъде в сенките на здрача
самотна птица изкрещя,
в сърцето ù отекна спомен
от песента, от песента!...
Тази нощ паркът е безлюден,
но утре ще го къпе светлина,
любовта е скитница безпътна -
тя винаги живее във сърца!
© Миночка Митева All rights reserved.
Спомени!Добре е,че ги има.Дали болят или ни радват, те ни напомнят за нещо преживяно.Браво!
