Спомен в плик
Хей, приятелю!
Помниш ли
как се скитахме
привечер из смълчания град?
Или спорехме.
С чаша вино
и силна цигара в ръка
колко пъти
посрещахме утрото?
Хей, приятелю,
стигна ли вятъра?
Намери ли пристан
сърцето ти,
дето лудо, забързано биеше?
И изгаряше
в своите желания...
Е, завършвам писмото си
и залепвам
на времето марката.
Спомен в плик ще получиш.
И...
Може би ще се видим.
В съня ни. Довечера.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Павлова Все права защищены
