12 jul 2008, 10:19

Спомен в плик

  Poesía
900 0 19

 

Хей, приятелю!
Помниш ли
как се скитахме
привечер из смълчания град?
Или спорехме.
С чаша вино
и силна цигара в ръка
колко пъти
посрещахме утрото?

Хей, приятелю,
стигна ли вятъра?
Намери ли пристан
сърцето ти,
дето лудо, забързано биеше?
И изгаряше
в своите желания...

Е, завършвам писмото си
и залепвам
на времето марката.
Спомен в плик ще получиш.
И...
Може би ще се видим.
В съня ни. Довечера.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...