12 jul 2008, 10:19

Спомен в плик

  Poesía
904 0 19

 

Хей, приятелю!
Помниш ли
как се скитахме
привечер из смълчания град?
Или спорехме.
С чаша вино
и силна цигара в ръка
колко пъти
посрещахме утрото?

Хей, приятелю,
стигна ли вятъра?
Намери ли пристан
сърцето ти,
дето лудо, забързано биеше?
И изгаряше
в своите желания...

Е, завършвам писмото си
и залепвам
на времето марката.
Спомен в плик ще получиш.
И...
Може би ще се видим.
В съня ни. Довечера.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...