Хей, приятелю!
Помниш ли
как се скитахме
привечер из смълчания град?
Или спорехме.
С чаша вино
и силна цигара в ръка
колко пъти
посрещахме утрото?
Хей, приятелю,
стигна ли вятъра?
Намери ли пристан
сърцето ти,
дето лудо, забързано биеше?
И изгаряше
в своите желания...
Е, завършвам писмото си
и залепвам
на времето марката.
Спомен в плик ще получиш.
И...
Може би ще се видим.
В съня ни. Довечера.
© Дора Павлова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
