Спомен за бяло
Спомен за бяло
... Притъмнява.
Наоколо всичко е бяло.
Бели призрачни тополи.
Две.
Бял е и моят далечен дом.
Бяла е душата ми на дете.
А над земята -
и бяла, и чиста -
реят се, реят се, реят се
рой
бели
снежинки
сребристи.
Нощта бавно притваря клепачи.
Запилял се е вятърът скитник.
На главата ми -
пухкаво бяло калпаче,
а под миглите снежни -
блещукат звездици…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роза Стоянова Все права защищены
