Jan 19, 2013, 10:26 AM  

Спомен за бяло 

  Poetry » Other
657 0 4

Спомен за бяло

 

... Притъмнява.

Наоколо всичко е бяло.

Бели призрачни тополи.

Две.

Бял е и моят далечен дом.

 

Бяла е душата ми на дете.

 

А над земята -

и бяла, и чиста -

реят се, реят се, реят се

рой

бели

снежинки

сребристи.

 

Нощта бавно притваря клепачи.

Запилял се е вятърът скитник.

На главата ми -

пухкаво бяло калпаче,

а под миглите снежни -

блещукат звездици…

 

 

 

 

 

© Роза Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??