Спомен за бяло
... Притъмнява.
Наоколо всичко е бяло.
Бели призрачни тополи.
Две.
Бял е и моят далечен дом.
Бяла е душата ми на дете.
А над земята -
и бяла, и чиста -
реят се, реят се, реят се
рой
бели
снежинки
сребристи.
Нощта бавно притваря клепачи.
Запилял се е вятърът скитник.
На главата ми -
пухкаво бяло калпаче,
а под миглите снежни -
блещукат звездици…
© Роза Стоянова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
