17 сент. 2015 г., 22:19

Спомен за Дебелянов

771 0 0

Спомен за Дебелянов

 

И ще те помня винаги така -

печален странник в мрачина обвит.

Жадуваше единствено мира,

а падна нейде на война убит.

 

Посрещна те усмихнато денят

под белоснежен вишнев цвят.

Ти вечно диреше през него път

към светъл, чист и хармоничен свят.

 

Притиснати от мрежата жестока

на бедност и лишения безкрайни,

крилете ти намираха посока

във полета на стихове омайни.

 

Душата ти свободна там летеше,

далече от интриги и измама,

ала наяве всичко те гнетеше...

И любовта недосънуван сън остана.

 

И майка ти на прага още чака

да се завърне чедото ù мило.

Замислена тя гледа, гледа в мрака

и цяла се е вече вкаменила.

 

Разгръщам страниците пожълтели,

политам с нежността и любовта

далеч, далеч над тленните предели...

И ще те помня винаги така.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....