Спомен за Дебелянов

И ще те помня винаги така -

печален странник в мрачина обвит.

Жадуваше единствено мира,

а падна нейде на война убит.

Посрещна те усмихнато денят

под белоснежен вишнев цвят.

Ти вечно диреше през него път

към светъл, чист и хармоничен свят.

Притиснати от мрежата жестока

на бедност и лишения безкрайни,

крилете ти намираха посока

във полета на стихове омайни.

Душата ти свободна там летеше,

далече от интриги и измама,

ала наяве всичко те гнетеше...

И любовта недосънуван сън остана.

И майка ти на прага още чака

да се завърне чедото ù мило.

Замислена тя гледа, гледа в мрака

и цяла се е вече вкаменила.

Разгръщам страниците пожълтели,

политам с нежността и любовта

далеч, далеч над тленните предели...

И ще те помня винаги така.