7 мар. 2012 г., 12:32

Спомен за матриархата

770 0 5

 

СПОМЕН ЗА МАТРИАРХАТА

 

 

Хвърлихме детската жажда

в кладенец сух и дълбок...

 

Помниш ли? Баба изважда

пълно ведро. Като смок

струйката бързо провира

в стомните тяло от лед.

Дядо ми пие, не спира,

другите после, подред.

Цялата челяд строена

жаждата ще утоли...

 

С пръсти от страх вцепенени

(Господ дано се смили!)

влачим ведро. Ще ни смаже!

Мъката в него дрънчи.

Девата ще ни накаже -

гледат ни жадни очи.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...