СПОМЕН ЗА МАТРИАРХАТА
Хвърлихме детската жажда
в кладенец сух и дълбок...
Помниш ли? Баба изважда
пълно ведро. Като смок
струйката бързо провира
в стомните тяло от лед.
Дядо ми пие, не спира,
другите после, подред.
Цялата челяд строена
жаждата ще утоли...
С пръсти от страх вцепенени
(Господ дано се смили!)
влачим ведро. Ще ни смаже!
Мъката в него дрънчи.
Девата ще ни накаже -
гледат ни жадни очи.
© Мария Панайотова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
