Mar 7, 2012, 12:32 PM

Спомен за матриархата 

  Poetry
644 0 5

 

СПОМЕН ЗА МАТРИАРХАТА

 

 

Хвърлихме детската жажда

в кладенец сух и дълбок...

 

Помниш ли? Баба изважда

пълно ведро. Като смок

струйката бързо провира

в стомните тяло от лед.

Дядо ми пие, не спира,

другите после, подред.

Цялата челяд строена

жаждата ще утоли...

 

С пръсти от страх вцепенени

(Господ дано се смили!)

влачим ведро. Ще ни смаже!

Мъката в него дрънчи.

Девата ще ни накаже -

гледат ни жадни очи.

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??