7.03.2012 г., 12:32 ч.

Спомен за матриархата 

  Поезия
642 0 5

 

СПОМЕН ЗА МАТРИАРХАТА

 

 

Хвърлихме детската жажда

в кладенец сух и дълбок...

 

Помниш ли? Баба изважда

пълно ведро. Като смок

струйката бързо провира

в стомните тяло от лед.

Дядо ми пие, не спира,

другите после, подред.

Цялата челяд строена

жаждата ще утоли...

 

С пръсти от страх вцепенени

(Господ дано се смили!)

влачим ведро. Ще ни смаже!

Мъката в него дрънчи.

Девата ще ни накаже -

гледат ни жадни очи.

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??