Спомен за матриархата
СПОМЕН ЗА МАТРИАРХАТА
Хвърлихме детската жажда
в кладенец сух и дълбок...
Помниш ли? Баба изважда
пълно ведро. Като смок
струйката бързо провира
в стомните тяло от лед.
Дядо ми пие, не спира,
другите после, подред.
Цялата челяд строена
жаждата ще утоли...
С пръсти от страх вцепенени
(Господ дано се смили!)
влачим ведро. Ще ни смаже!
Мъката в него дрънчи.
Девата ще ни накаже -
гледат ни жадни очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
