5 мая 2024 г., 09:34

Спомен за нея

765 0 0

Во стаичката пръска аромат –

оставена от тебе китка цвете.

                 Пенчо Славейков

 

Во стаичката – пак без тебе.

Изчезнал – оня аромат.

Мечтата си за теб погребах

и грешния погребах свят.

 

Една ти – чиста и невинна,

остаяш спомен, цял в лучи.

Защото може би замина.

Съмненье пагубно – мълчи!

 


  Стихотворението участва в ХХ Национален поетичен конкурс на името на Пенчо Славейков – НЧ "Пенчо П. Славейков 1921", София и не спечели награда.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...