Во стаичката пръска аромат –
оставена от тебе китка цвете.
Пенчо Славейков
Во стаичката – пак без тебе.
Изчезнал – оня аромат.
Мечтата си за теб погребах
и грешния погребах свят.
Една ти – чиста и невинна,
остаяш спомен, цял в лучи.
Защото може би замина.
Съмненье пагубно – мълчи!
Стихотворението участва в ХХ Национален поетичен конкурс на името на Пенчо Славейков – НЧ "Пенчо П. Славейков 1921", София и не спечели награда.
© Мария Димитрова Всички права запазени