на И.
Посрещам те под есенно небе,
за да ми върнеш слънцето.
Не мога да погледна в очите ти,
в които още пазиш нечий поглед -
едно сърце вече е излишно...
Страхувам се, че може би е моето.
Така е малък светът ми днес -
сякаш бедна заключена стая,
от която си тръгна тихо...
Истина ли е това, което си спомням
или силно се нуждая да вярвам, ...