Meryl (Пепи) Meryl (Пепи)
18
Apr 22, 2007, 12:55 PM

"Спомен за слънцето"

  Poetry
926 0 4
на И.

Посрещам те под есенно небе,
за да ми върнеш слънцето.
Не мога да погледна в очите ти,
в които още пазиш нечий поглед -
едно сърце вече е излишно...
Страхувам се, че може би е моето.
Така е малък светът ми днес -
сякаш бедна заключена стая,
от която си тръгна тихо...
Истина ли е това, което си спомням
или силно се нуждая да вярвам,
че "аз" и "ти" някога сме били "ние"?!?!?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0