Посрещам те под есенно небе, за да ми върнеш слънцето. Не мога да погледна в очите ти, в които още пазиш нечий поглед - едно сърце вече е излишно... Страхувам се, че може би е моето. Така е малък светът ми днес - сякаш бедна заключена стая, от която си тръгна тихо... Истина ли е това, което си спомням или силно се нуждая да вярвам, че "аз" и "ти" някога сме били "ние"?!?!?!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.