29 янв. 2004 г., 11:32

Спомени

1.9K 1 7
Спомени

Тишина... мъгла...
тихи стъпки във нощта...
две сълзи проронени в дъжда...
две очи загледани във пустота...

Тишина... тъга...
силует неясен във нощта...
две ръце във молещ жест разтворени...
две сърца, таящи вече само спомени...

Тишина...

и спомни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Абвг Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пълно клише.
  • Между другото прав си, че съм зацапал втория куплет. Признавам си .
  • Маргарита, чудя се да се смея ли да плача ли? Просто очевидно не виждаш смисъла на коментарите, които имат за цел да посочват как нещо може да стане по-добро (субективно). Е аз целя това.

    Квадратен корен, не съм съгласен, че премахването на две разваля ритъма, но щом така го виждаш => ок. Не се старая да оспорвам твоето виждане, нито пък да налагам моето. Стремя се да помагам, доколкото това ми е във възможностите. Когато по-знаещи и по-можещи хора започнат да го правят ще спра да съветвам и изобщо да коментирам, а засега мога да кажа на Маргарита да иде да търкаля аспиринчета, а не да ме критикува или поне като го прави да го прави във форума.
  • ей! ама вие тука можете се опитвате да преработите абсолютно всичко! аз не съм съгласна!!! много пъти ми се е случвало да видя една страхотна картина и някакъв малък детайл, който разваля част от нея, да искам да го променя, но после веднага се сещам, че ако нещо се промени тя няма да е същата и че този детайл я прави толкова очарователна. мисля, че има причина авторът да го е написал така, явно така го вижда. когато някой друг го преработи, то вече не изразява това, което самият автор иска да изрази с него. аз намирам достатъчно смисъл в това стихче, а авторът дори повече, предполагам. Скоро четох една статия на Атанас Далчев и още някакъв си и останах разочарована, статията се казваше "мъртва поезия" и в нея се критикуваха други поети по някакъв според мен нереден начин. Ето това мразя - да раздробяват едно хубаво стихче на малки частици и да анализират всяка една от тях. За мен поезията е едно цяло, поезията са чувства, които нямат нужда да бъдат анализирани. Защото дори цял живот да се опитваме да анализираме чувствата ще си останем с "пръст в уста", а те ще си останат все така противоречиви. Точно за това стихче мисля, че е добре отразено емоционалното състояние и всъщност ми харесва. колкото до съфър ангелус - за мен поезията е нещото, което няма правила или поне те са такива, че не заличават свободата.
  • Забравих, "Квадратен корен, драги" :P

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....