Jan 29, 2004, 11:32 AM

Спомени 

  Poetry
1668 1 7
Спомени

Тишина... мъгла...
тихи стъпки във нощта...
две сълзи проронени в дъжда...
две очи загледани във пустота...

Тишина... тъга...
силует неясен във нощта...
две ръце във молещ жест разтворени...
две сърца, таящи вече само спомени...

Тишина...

и спомни...

© Абвг All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пълно клише.
  • Между другото прав си, че съм зацапал втория куплет. Признавам си .
  • Маргарита, чудя се да се смея ли да плача ли? Просто очевидно не виждаш смисъла на коментарите, които имат за цел да посочват как нещо може да стане по-добро (субективно). Е аз целя това.

    Квадратен корен, не съм съгласен, че премахването на две разваля ритъма, но щом така го виждаш => ок. Не се старая да оспорвам твоето виждане, нито пък да налагам моето. Стремя се да помагам, доколкото това ми е във възможностите. Когато по-знаещи и по-можещи хора започнат да го правят ще спра да съветвам и изобщо да коментирам, а засега мога да кажа на Маргарита да иде да търкаля аспиринчета, а не да ме критикува или поне като го прави да го прави във форума.
  • ей! ама вие тука можете се опитвате да преработите абсолютно всичко! аз не съм съгласна!!! много пъти ми се е случвало да видя една страхотна картина и някакъв малък детайл, който разваля част от нея, да искам да го променя, но после веднага се сещам, че ако нещо се промени тя няма да е същата и че този детайл я прави толкова очарователна. мисля, че има причина авторът да го е написал така, явно така го вижда. когато някой друг го преработи, то вече не изразява това, което самият автор иска да изрази с него. аз намирам достатъчно смисъл в това стихче, а авторът дори повече, предполагам. Скоро четох една статия на Атанас Далчев и още някакъв си и останах разочарована, статията се казваше "мъртва поезия" и в нея се критикуваха други поети по някакъв според мен нереден начин. Ето това мразя - да раздробяват едно хубаво стихче на малки частици и да анализират всяка една от тях. За мен поезията е едно цяло, поезията са чувства, които нямат нужда да бъдат анализирани. Защото дори цял живот да се опитваме да анализираме чувствата ще си останем с "пръст в уста", а те ще си останат все така противоречиви. Точно за това стихче мисля, че е добре отразено емоционалното състояние и всъщност ми харесва. колкото до съфър ангелус - за мен поезията е нещото, което няма правила или поне те са такива, че не заличават свободата.
  • Забравих, "Квадратен корен, драги" :P
  • О, щях да забравя - като цяло не е толкова зле - написано е с много чувство, личи си, че автора е вложил душата си в него и го оценявам с много добра оценка.
  • Квадратен корен, драги(а), не ще си аз кривя душата.
    1. "пустота" - ще звучи по-добре ако използващ "пустошта"
    2. Вместо "две очи" кажи просто очи и ще подобриш ритмиката (и някои асоциации ще изчезнат)
    3. "Ръце във молещ жест събрани" - ръцете обикновено се събират при молитва
    4. "Сърца таящи само спомени"

    Ето как ще звучи:

    Тишина... мъгла...
    тихи стъпки във нощта...
    две сълзи проронени в дъжда...
    очи загледани във пустошта...

    Тишина... тъга...
    силует неясен във нощта...
    ръце във молещ жест събрани...
    сърца, таящи само спомени...

    Търпи още преработка, но мнението ми е, че така "звучи". В този вариант, който си публикувам (според мен) не "звучи".
Random works
: ??:??