8 июл. 2007 г., 12:22

Спомени 

  Поэзия
1232 0 13
 

Стъпките отекват в тишината -

трудно носят сбраната печал

и надеждата, таена във душата,

се стопява в нощната тъма.

Времето лекува, казват, а не знаят,

че минутите текат едва-едва,

че разкъсват със жестокост всяка рана

и че будят спомените от съня.

Спомени от срещи и раздели,

спомени от скръб и красота,

щастие и болка преживели

и обгърнати във суета.

Спомени, които пак ни връщат

младостта, усмивките и любовта

и които нежно ни обгръщат

в светлите воали на страстта.

Стъпките отекват в тишината -

трудно носят сбраната печал

и надеждите за щастие остават

само в спомени от младостта.

© Дорика Цачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??