8 июл. 2007 г., 12:22

Спомени

1.4K 0 13
 

Стъпките отекват в тишината -

трудно носят сбраната печал

и надеждата, таена във душата,

се стопява в нощната тъма.

Времето лекува, казват, а не знаят,

че минутите текат едва-едва,

че разкъсват със жестокост всяка рана

и че будят спомените от съня.

Спомени от срещи и раздели,

спомени от скръб и красота,

щастие и болка преживели

и обгърнати във суета.

Спомени, които пак ни връщат

младостта, усмивките и любовта

и които нежно ни обгръщат

в светлите воали на страстта.

Стъпките отекват в тишината -

трудно носят сбраната печал

и надеждите за щастие остават

само в спомени от младостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дорика Цачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...