8 июл. 2007 г., 12:22

Спомени 

  Поэзия
5.0 (7)
1307 0 13
Стъпките отекват в тишината -
трудно носят сбраната печал
и надеждата, таена във душата,
се стопява в нощната тъма.
Времето лекува, казват, а не знаят,
че минутите текат едва-едва,
че разкъсват със жестокост всяка рана
и че будят спомените от съня.
Спомени от срещи и раздели,
спомени от скръб и красота,
щастие и болка преживели
и обгърнати във суета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дорика Цачева Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...

Ещё произведения »