Спомени
Стъпките отекват в тишината -
трудно носят сбраната печал
и надеждата, таена във душата,
се стопява в нощната тъма.
Времето лекува, казват, а не знаят,
че минутите текат едва-едва,
че разкъсват със жестокост всяка рана
и че будят спомените от съня.
Спомени от срещи и раздели,
спомени от скръб и красота,
щастие и болка преживели
и обгърнати във суета.
Спомени, които пак ни връщат
младостта, усмивките и любовта
и които нежно ни обгръщат
в светлите воали на страстта.
Стъпките отекват в тишината -
трудно носят сбраната печал
и надеждите за щастие остават
само в спомени от младостта.
© Дорика Цачева All rights reserved.
Пак съм тук и те чета...радвам се на всеки твой стих...не може да имаме всичко в живота 
Ако нещо е наред, другото няма да е!