8.07.2007 г., 12:22

Спомени

1.4K 0 13
 

Стъпките отекват в тишината -

трудно носят сбраната печал

и надеждата, таена във душата,

се стопява в нощната тъма.

Времето лекува, казват, а не знаят,

че минутите текат едва-едва,

че разкъсват със жестокост всяка рана

и че будят спомените от съня.

Спомени от срещи и раздели,

спомени от скръб и красота,

щастие и болка преживели

и обгърнати във суета.

Спомени, които пак ни връщат

младостта, усмивките и любовта

и които нежно ни обгръщат

в светлите воали на страстта.

Стъпките отекват в тишината -

трудно носят сбраната печал

и надеждите за щастие остават

само в спомени от младостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дорика Цачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...