22 апр. 2016 г., 08:41

Спомени

791 1 3

Спомените от албума

са нашия мил живот.

Те са мигове прекрасни,

преживяни с любов.

 

Това ни топли и до днес.

Макар и бури да кънтят,

спомените щом ги има,

те държат ни двама.

 

Днес от снимката ме гледа,

младо, стройно хубаво момче,

 - че познавам ли го аз?

Тази радост за окото.

 

Гледам се и се питам!

Аз това ли съм била?

Ти такава ме обикна,

че до старини сега.

 

Всеки ден, спомняме си нещо

и се смеем от сърце.

От очите ни сълзите капят

и държим се здраво за ръце.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Елена, нещо в мен трепна по време на прочита! Върна ме някъде в детството ми, когато с голям интерес разглеждах бабините черно бели албуми и се опитвах да си представя тяхното минало! Приеми моите най-искрени поздрави!
  • Благодаря ти ! Както винаги реална преценка !
  • Последното ни убежище, в този изневеряващ ни непрестанно свят, е паметта и любимите албуми, които я подхранват. Добра тема си захванала, Елена. Заслужава си да й посветиш повече от едно стихотворение.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...