Спомените от албума
са нашия мил живот.
Те са мигове прекрасни,
преживяни с любов.
Това ни топли и до днес.
Макар и бури да кънтят,
спомените щом ги има,
те държат ни двама.
Днес от снимката ме гледа,
младо, стройно хубаво момче,
- че познавам ли го аз?
Тази радост за окото.
Гледам се и се питам!
Аз това ли съм била?
Ти такава ме обикна,
че до старини сега.
Всеки ден, спомняме си нещо
и се смеем от сърце.
От очите ни сълзите капят
и държим се здраво за ръце.
© Елена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
