22.04.2016 г., 8:41

Спомени

787 1 3

Спомените от албума

са нашия мил живот.

Те са мигове прекрасни,

преживяни с любов.

 

Това ни топли и до днес.

Макар и бури да кънтят,

спомените щом ги има,

те държат ни двама.

 

Днес от снимката ме гледа,

младо, стройно хубаво момче,

 - че познавам ли го аз?

Тази радост за окото.

 

Гледам се и се питам!

Аз това ли съм била?

Ти такава ме обикна,

че до старини сега.

 

Всеки ден, спомняме си нещо

и се смеем от сърце.

От очите ни сълзите капят

и държим се здраво за ръце.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Елена, нещо в мен трепна по време на прочита! Върна ме някъде в детството ми, когато с голям интерес разглеждах бабините черно бели албуми и се опитвах да си представя тяхното минало! Приеми моите най-искрени поздрави!
  • Благодаря ти ! Както винаги реална преценка !
  • Последното ни убежище, в този изневеряващ ни непрестанно свят, е паметта и любимите албуми, които я подхранват. Добра тема си захванала, Елена. Заслужава си да й посветиш повече от едно стихотворение.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...