22 abr 2016, 8:41

Спомени 

  Poesía » De amor
516 1 3

Спомените от албума

са нашия мил живот.

Те са мигове прекрасни,

преживяни с любов.

 

Това ни топли и до днес.

Макар и бури да кънтят,

спомените щом ги има,

те държат ни двама.

 

Днес от снимката ме гледа,

младо, стройно хубаво момче,

 - че познавам ли го аз?

Тази радост за окото.

 

Гледам се и се питам!

Аз това ли съм била?

Ти такава ме обикна,

че до старини сега.

 

Всеки ден, спомняме си нещо

и се смеем от сърце.

От очите ни сълзите капят

и държим се здраво за ръце.

 

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Елена, нещо в мен трепна по време на прочита! Върна ме някъде в детството ми, когато с голям интерес разглеждах бабините черно бели албуми и се опитвах да си представя тяхното минало! Приеми моите най-искрени поздрави!
  • Благодаря ти ! Както винаги реална преценка !
  • Последното ни убежище, в този изневеряващ ни непрестанно свят, е паметта и любимите албуми, които я подхранват. Добра тема си захванала, Елена. Заслужава си да й посветиш повече от едно стихотворение.
Propuestas
: ??:??