maiaan (Мая Ангелова)
134 337
7 мая 2016 г., 21:54

Спомени 

  Поэзия
664 0 4

Морето ще извикам от очите ти,
компасът ще са моите ръце,
солените вълни усещам в миглите,
перо от чайка падна, вместо писъмце.
Усетих дъх на морски водорасли,
повява хлад от освежаващ и прозрачен бриз,
сега сме други, вече сме порасли,
а споменът е само някакъв каприз.
Посипвам с пясък пожълтялата картина,
в окото падна мъничка прашинка,
сълза политна, в светкавица премина,
изми забравата от тази стара снимка.

© Мая Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??