Спомени
Морето ще извикам от очите ти,
компасът ще са моите ръце,
солените вълни усещам в миглите,
перо от чайка падна, вместо писъмце.
Усетих дъх на морски водорасли,
повява хлад от освежаващ и прозрачен бриз,
сега сме други, вече сме порасли,
а споменът е само някакъв каприз.
Посипвам с пясък пожълтялата картина,
в окото падна мъничка прашинка,
сълза политна, в светкавица премина,
изми забравата от тази стара снимка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Ангелова Всички права запазени
