17 апр. 2009 г., 00:53

Спомени част 1

793 0 0

Тихо стъпваш по каменния под

Лекичко отваряш вратата

И надникваш през нея

Вътре малко дете играе си

със някаква кървава играчка

 

Смехът на детето отеква нейде из мрака

А котки се смущават

Хора зъзнат от самия страх

Побелели от нечий странен плач

 

По едно време се чу трясък

Сякаш стъкло се чупи

Странни стъпки из мрака приближават

Мелодия от стара музикална кутия взе да свири

А отгоре една двойка започва да танцува

 

Английски валс май бе танцът

Въртяха се във кръг

Прегърнати млади и красиви бяха

Но накрая момичето взе че падна нейде във забрава

А момчето изчезна нейде в мрака

 

Виждаш сенки нечестиви

Странни писъци през стените чуваш

Не виждаш нищо започваш май да полудяваш

Но разбираш че това е сън накрая

Който като малък си сънувал

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...